След седмицата, която бяхме изкарали в Испания, ние останахме омагьосани. Искахме да оставим същото чувство у гостите ни. Още щом ги зърнахме да излизат от вратата на летището, ние се втурнахме да ги прегърнем и запознаем със семействата си. Радостта да ги видим отново бе несравнима. Понеже наближаваше обяд и всички бяхме гладни, отидохме на ресторант. Докато обядвахме, си говорехме и правехме планове за следващите дни. Когато се наядохме ни пуснаха да се разходим из мола, където се намираше ресторанта. Аз и приятелката ми Йони, като домакини на момчета, ги заведохме да разгледат спортните магазини, а останалите отидоха да разглеждат магазините за дрехи, гримове и обувки. Накрая всички бяхме уморени и се отправихме към домовете, където родителите ни ни очакваха със сготвена вечеря. Пътувахме с метро, от което приятелите ни останаха очаровани.
В следващите няколко дни ние заведохме гостите да разгледат България. В Пловдив им показахме останките от римско време и старите къщи. Испанските ни приятели бяха впечатлени от изработката на нашите черги и направата на калдъръмените улици. Разказахме им и малко за историята на града и района.
През тази седмица бе и рожденият ми ден. Същия ден по програма ние посетихме Рилския манастир. Гостите много харесаха манастира и останаха силно впечатлени от историята и структурата му. В края на деня всички бяха поканени на вечеря в дома ми, за да отпразнуваме празника. Вечеряхме, говорехме си и се шегувахме. Когато дойде време за тортата, песента „Честит Рожден ден“ ми бе изпята три пъти. Първия път на английски, втория- на български, а третия на испански. Никога няма да забравя този рожден ден!
Испанските ни гостите с нетърпение очакваха да видят училището ни. Още от влизането, бяха впечатлени от топлото посрещане. Учениците бяха подготвили програма с песни и танци. Във времето, което прекараха в училището, испанските ученици се запознаха с много български деца. Всички бяха любопитни да общуват с тях и да ги разпитат за Испания, да им разкажат за България и да обменят опит. Нашите приятели харесаха начина ни на учене, но забелязаха и колко забързано е ежедневието ни.
Седмицата мина бързо, в много приключения и забавления. В последния ден от гостуването на испанските деца, ние ги заведохме на вечеря, в ресторант, където имаше българска музика и се танцуваха народни танци. Хареса им ритмичната ни музика и дори се хванаха да изиграят хоро. Беше прекрасна вечер.
Рано на другата сутрин ние изпратихме нашите гости до летището, за да се върнат в Испания. Изпращането не беше лесно. Имаше много прегръдки, сълзи и … разбира се снимки. Обещахме си да поддържаме връзка и да не се забравяме.
Преживяването беше страхотно и съм благодарна, че бях избрана да участвам в проекта по Програма Erasmus+ !