verginia.veselinova: декември 2018

сряда, 5 декември 2018 г.

ЧОУ Банкерче - работна среща в Италия

През периода 23-30.11.2018г. ученици от ЧОУ Банкерче участваха в работна среща на тема Правото на всяко дете да има добър живот, проект „Ти и аз – ние сме еднакви“№ 2017-1-FR01-KA219-037223_6. Участници в срещата бяха ученици и учители от партньорските училища:

1. ЧОУ „Банкерче“, България

2. Cahit Arf ilkokulu, Турция

3. Agrupamento de Escolas de Miranda do Corvo, Португалия

4. Zakladni skola Velke Nemcice, okres Breclav, Чехия

5. Collège Marie Mauron – гр. Файонс, Франция

Турското училище участва в проектните срещи без ученици с разрешение на НА от Турция.

Груповите дейности на учениците по време на тренинга бяха разнообразни, свързани с всички учебни предмети и подчинени на темата за толерантността и интеграцията на различните в екипа. Учениците бяха разделени в групи с представители от различните училища. Групите решаваха кръстословици, пъзели, работиха екипно и упражняваха комуникативни умения на английски език. Задачите бяха създадени от учителите от училището домакин и бяха свързани с темата на срещата.

През втория ден учениците участваха в музикални дейности, рисуваха и твориха. Всичките дейности се провеждаха в групи с представители от различните училища партньори.

След съвместните дейности се проведе концерт в залата на училището. Присъстваха официални лица, кметът на Портичи, ученици от двете училища-основно и средно, много родители.

Единствено българските ученици, които бяха най-малките участници в срещата, участваха с изпълнения в концерта. Малките банкерчета представиха драматизация на тема „Стереотипи“, изиграха български народен танц. Всички зрители аплодираха бурно представителите на ЧОУ Банкерче, правиха си снимки с тях и ги поздравиха за уменията им.Следобяд участниците в срещата посетиха Националния музей на влаковете Пиетрарса.

През следващите два дни групата участници посети Неапол, подземията на града, основните забележителности, Помпей – музея на открито и Соренто. Екскурзоводите запознаха групата с живота на хората по времето на Римската империя и събитията покрай изригването на Везувий. Екскурзиите се проведоха при отлична организация. Екскурзоводите бяха историци и археолози, които отговаряха професионално на всички въпроси, свързни със събитията.

През последния ден домакините бяха

организирали още екипни дейности: спортни занимания и посещение на началното училище (което се намира в друга сграда). Следобяд участниците посетиха пристанището Гранатело и Изследователския център за костенурки. Там групата бе запозната с грижите за пострадалите от замърсяване костенурки. Биолог и еколог разказаха за замърсяването на водите и последиците от дейностите на хората. Беседата беше изключително интересна и свързана с темата Правото на децата на чиста околна среда.

ЧОУ Банкерче

Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

Проектът е съфинансиран от Програма Еразъм плюс на Европейския съюз.

Приказка за толерантността

Историята на Ели

Всички вероятно знаете за Ели от приказката за „Вълшебникът от изумрудения град.”Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели. Когато на Канзас се завихрил отново ураган, този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците. Първото нещо, което Ели видяла било голяма червена топка.„Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели продължила по-нататък. След малко попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че тя заплакала. Обидила се Ели на Лимона и продължила. Изведнъж забелязала продълговат плод, който също и предложил да го опита.Тя се престрашила, опитала го и много и харесал вкуса.„Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели. „Банан” – отговорил плодът. Ели продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна.Седнала. По едно време съзряла между дърветата да висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки” - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те познавам добре, ти си червен и кръгъл.Ти си домат и недей да лъжеш.”Ябълката, с която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на земята. По-нататък за бъбрене не можело да става и дума.

Ели продължи напред и по едно време огладняла. Тя се намирала в поле, където имало много жълти топки .„Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те.„Намерили сте глупачка.Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели. Така тя останала гладна, а сладките дини само вдигнали нагоре рамене. И изведнъж на поляната какво да види – удължен плод. „Дай да опитам от теб.Гладна съм” – казала Ели. Горката люта чушка никога не се ползвала с популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели. От лютост и удивление Ели отново заплакала.”

Представените снимки са от изявата на малките банкерчета на работната среща - тренинг на ученици - в Портичи, Италия, ноември, 2018г.(дейност по проект по Програма Еразъм+ "Ти и аз - ние сме еднакви",№ 2017-1-FR01-KA219-037223_6)