сряда, 5 декември 2018 г.

Приказка за толерантността

Историята на Ели

Всички вероятно знаете за Ели от приказката за „Вълшебникът от изумрудения град.”Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели.  Когато на Канзас се завихрил отново ураган, този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците.  Първото нещо, което Ели видяла било голяма червена топка.„Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели продължила по-нататък.  След малко попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че тя заплакала.  Обидила се Ели на Лимона и продължила.  Изведнъж забелязала продълговат плод, който също и предложил да го опита.Тя се престрашила, опитала го и много и харесал вкуса.„Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели. „Банан” – отговорил плодът.  Ели продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна.Седнала.  По едно време съзряла между дърветата да висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки”  - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те познавам добре, ти си червен и кръгъл.Ти си домат и недей да лъжеш.”Ябълката, с която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на земята.  По-нататък за бъбрене не можело да става и дума.
Ели продължи напред и по едно време огладняла.  Тя се намирала в поле, където имало много жълти топки .„Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те.„Намерили сте глупачка.Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели.  Така тя останала гладна, а сладките дини само вдигнали нагоре рамене.  И изведнъж на поляната какво да види – удължен плод.  „Дай да опитам от теб.Гладна съм” – казала Ели.  Горката люта чушка никога не се ползвала с популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели.  От лютост и удивление Ели отново заплакала.”

Представените снимки са от изявата на малките банкерчета на работната среща - тренинг на ученици - в Портичи, Италия, ноември, 2018г.(дейност по проект по Програма Еразъм+ "Ти и аз - ние сме еднакви",№ 2017-1-FR01-KA219-037223_6)












С кмета на Портичи, Италия


С директора на училището в Портичи, Италия




Театрална пиеса по материали от блога на психолога Кирил Кунчев http://kunchev.blog.bg/

Превод на английски в блога на проекта


Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.
Проектът е съфинансиран от Програма Еразъм плюс на Европейския съюз.


Няма коментари:

Публикуване на коментар