Историята на Ели
Всички вероятно знаете за Ели от приказката за
„Вълшебникът от изумрудения град.”Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя
живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели. Когато на Канзас се завихрил отново ураган,
този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците. Първото нещо, което Ели видяла било голяма
червена топка.„Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели
продължила по-нататък. След малко
попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на
Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че
тя заплакала. Обидила се Ели на Лимона и
продължила. Изведнъж забелязала
продълговат плод, който също и предложил да го опита.Тя се престрашила, опитала
го и много и харесал вкуса.„Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели.
„Банан” – отговорил плодът. Ели
продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна.Седнала. По едно време съзряла между дърветата да
висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си
побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки” - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те
познавам добре, ти си червен и кръгъл.Ти си домат и недей да лъжеш.”Ябълката, с
която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на
земята. По-нататък за бъбрене не можело
да става и дума.
Ели продължи напред и по едно време огладняла. Тя се намирала в поле, където имало много
жълти топки .„Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те.„Намерили сте
глупачка.Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели. Така тя останала гладна, а сладките дини само
вдигнали нагоре рамене. И изведнъж на
поляната какво да види – удължен плод.
„Дай да опитам от теб.Гладна съм” – казала Ели. Горката люта чушка никога не се ползвала с
популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели. От лютост и удивление Ели отново заплакала.”
Представените снимки са от изявата на малките
банкерчета на работната среща - тренинг на ученици - в Портичи, Италия,
ноември, 2018г.(дейност по проект по Програма Еразъм+ "Ти и аз - ние сме
еднакви",№ 2017-1-FR01-KA219-037223_6)
С кмета на Портичи, Италия
С директора на училището в Портичи, Италия
Театрална пиеса по материали от
блога на психолога Кирил Кунчев http://kunchev.blog.bg/
Превод на английски в блога на проекта
Тази публикация отразява само личните виждания на
нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването
на съдържащата се в нея информация.
Проектът е съфинансиран от Програма Еразъм плюс на
Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар