Много съм щастлив, че имах възможност да
пътувам по програма Еразъм+ до Словения и да изживея тези емоции. Беше ми интересно
пътуването, училището и как се провеждат часовете там, семейството и техния
ритъм на живот. Стори ми се по-различно от България.
Като пристигнах на спирката в Блед, видях семейството, при което трябваше да отседна. Тъй като беше късно и бяхме изморени, се запознах с децата и си легнах да спя. На следващия ден сутринта рано отидохме в училището, което беше огромно - там се запознах с приятелите на момчето, при което бях, което се казваше Само. Той имаше по-малък брат, който се казва Ладо. В училището беше много забавно. По физическо играхме на народна топка - играта там се играе по различен начин, от тази, която играем в България. Във всяко голямо междучасие излизахме навън с Тео (моя приятел) за да играем футбол с момчета от по-горните класове. Училището много ми хареса, защото беше голямо, имаше много игрища; стаите бяха много чисти и големи; вътре ходехме с чехли.
Като се прибирахме от училище, разглеждах настолните игри на Само и Ладо и играехме на игра на думи и накрая гледахме филми. Говорихме
си на английски език. Понякога Само и Ладо на словенски, а аз на английски. С майката
Моица си говорехме повече на английски език.
Никога няма да забравя преживяванията ми там. Ходихме с лодки до острова в езерото
Блед. Беше много мрачно и студено, но много красиво. Последната вечер ходихме
със семейството на мюзикъл. Ладо, Само и аз посещавахме за първи път мюзикъл. Хареса
ми, но не разбирах някои неща. Вечерта бяхме всички от българската и словенска
група и карахме кънки на лед. Имаше светлини и беше много забавно, но в същото
време и тъжно, защото си тръгвахме.
Станимир Ивайлов Стоилов, 5а клас
Като пристигнах на спирката в Блед, видях семейството, при което трябваше да отседна. Тъй като беше късно и бяхме изморени, се запознах с децата и си легнах да спя. На следващия ден сутринта рано отидохме в училището, което беше огромно - там се запознах с приятелите на момчето, при което бях, което се казваше Само. Той имаше по-малък брат, който се казва Ладо. В училището беше много забавно. По физическо играхме на народна топка - играта там се играе по различен начин, от тази, която играем в България. Във всяко голямо междучасие излизахме навън с Тео (моя приятел) за да играем футбол с момчета от по-горните класове. Училището много ми хареса, защото беше голямо, имаше много игрища; стаите бяха много чисти и големи; вътре ходехме с чехли.
Станимир Ивайлов Стоилов, 5а клас
139 ИОУ "Захарий Круша"
Тази
публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не
може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея
информация. Проектът е съфинансиран от Програма Еразъм плюс на Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар