Престоят в Испания по Еразъм+ проекта на
нашето училище беше една незабравима седмица, изпълнена с много приключения,
забавления и безкрайно много емоции! Когато пристигнахме там, всички бяхме
малко срамежливи, но много развълнувани.
Семействата ни заговориха и постепенно срамът бе заменен от любопитство и
нетърпение.
През първите няколко дни испанските домакини ни разведоха из града и ни разказаха
малко за историята му, като ни показаха местата, на които са се състояли
събитията. Разведоха ни и около съседните градове, където също са се
разигравали интересни исторически събития. Бяхме очаровани от начина на живот там.
Семействата прекарваха много време заедно
и почти всички обитаващи градчето се познаваха. Пътят от дома до училището децата
изминаваха пеша, събираха се и ходеха заедно на училище. В града нямаше големи
маркети, но имаше малки магазинчета, в които продавачите познаваха клиентите си
и имаха лично отношение към тях.
Аз изпитах удивление от това, как испанските деца, за разлика от нас, не
бързаха и намираха време за всичко. Бяха безгрижни и изпълнени с радост. Нямаше
тайни между тях и бяха като едно голямо, задружно семейство. Ние имахме честта да бъдем 5 дни част от това
семейство, да изпитаме радостта от това
да не бързаме и да не бъдем погълнати от ежедневието на градския човек.
Един от любимите ми дни беше този, в който след разглеждане на съседен
град, отидохме на гости при едно от момичетата. Там играхме настолни игри и
слушахме регетон. Момчето, моят испански домакин, беше много добро в игрите и
ми помагаше, когато идваше моя ред. След това испанските ни приятели пуснаха да
чуем регетона. Аз останах изненадана колко енергична и и танцувална е тази музика . Първото, което ти
идва на ум, щом чуеш някоя песен от този
стил, е шумът на вълните на фона на възторжени викове, идващи от танцуващи
наблизо хора по бански, с коктейли в ръка и широки усмивки на лице. След малката ни забава се отправихме към едно
място на няколко метра от къщата, където се насладихме на прекрасния залез.
Залезът сякаш беше изтъкан от златни
нишки преливаше от цвят на цвят. Слънцето потъваше в земята, покрита от
свежа зелена трева, където на края на хоризонта се виждаха планини, високи като
гиганти, но и ослепително красиви.
Други любими и незабравими моменти са времето, което изкарах със
семейството на Педро (момчето,
при което бях настанена)
. Вечер ние разговаряхме на много и интересни теми. Родителите му ми разказваха за живота там, а аз им
разказвах за България, за семейството и приятелите ми и, разбира се, за нашето училище.
Благодарна съм, че бях избрана да участвам в програмата Erasmus+, чрез която се запознах с
такива прекрасни хора и дори и за малко успях да се докосна до техния живот!
Сияна Персенска , 12 години, 139 ИОУ „Захарий Круша“
Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация. Проектът е съфинансиран от Програма Еразъм плюс на Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар