Моето преживяване в Трухильо беше незабравимо.Никога няма да забравя семейството в което бях.Тя бяха страхотни и много добри хора.Детето им се казваше Фернандо. Аз много харесах майка му, която се казваше Кариен на или Коки. Всяка сутрин тя ме събуждаше с прегръдка или целувка. Имаха и малко куче което се казваше Чикита, което ми напомни на моето куче вкъщи. С всички деца се забавлявахме много. През деня посещавахме училището или съседни градчета. Архитектурата на всички градове в областта беше много интересна.
Една вечер бяхме на гости в едно от децата - Педро, най-добрият приятел на Фернандо. Научихме ги да играят български хоро и много се смяхме. Ние учехме испански думи, а те - български.
Последният ден от престоя ни беше много вълнуващ, но и малко тъжен, защото на следващия ден си тръгвахме. Събрахме се в училището. В двора испанските учители направиха барбекю. Танцувахме испански танци и български хора. Получихме си сертификатите.
На гарата, когато ни изпращаха, много плакахме,защото щяха да ни липсват. Най-важното е, че ни останаха хубави спомени и приятелства от Испания.
Йоана, 6 клас
139 ИОУ "Захарий Круша"
Няма коментари:
Публикуване на коментар